Свят

Франция празнува 75 години от „своя“ десант, в който основна роля изиграва Африка

На 15 август 1944 г., десет седмици след десанта от 6 юни на съюзниците в Нормандия (в Северозападна Франция), започва втора офанзива – на средиземноморския бряг на Франция и този път в нея участват преобладаващо френски сили. Сред тях е силната „африканска армия“: сенегалски и алжирски пехотинци, марокански бойци, френски бойци от Северна Африка изиграват ключова роля за победата, пише агенция Франс прес. „Нанси е с крива шия“ – с това съобщение, разпространено по радиото от Лондон френската съпротива е уведомена за втория десант във Франция след този в Нормандия на 6 юни. След като заблуждават противника, поемайки първоначално курс към италианския град Генуа, над 2000 кораба с 450 000 души на борда се насочват към вражеските укрепления в Прованс на южното френско крайбрежие. Макар в десанта в Нормандия да участват малко французи, във втория десант те са 250 000, повечето от африканската армия. Нещата се развиват доста бързо: на 17 август Хитлер нарежда изтегляне на германските войски от Южна Франция с изключение на Тулон и Марсилия, а на 27 и 28 август тези стратегически пристанища са освободени. Дебаркиралите в Прованс войници се обединяват на 12 септември със силите, идващи от бреговете на Нормандия. „За по-малко от 15 дни цял Прованс е освободен“, казва пред Франс прес Флоримон Календини, директор на Мемориала на освободителния десант в Прованс в Тулон. Иронично е, че този успех вероятно е причината десантът в Прованс днес да е позабравен, отбелязва агенцията. „Мнозина французи не знаят за него. Общественото внимание, което се отделя на десанта в Нормандия, е огромно, тъй като зад него стои меката сила на САЩ – десантът е представен във филми, известни в целия свят. Десантът в Прованс може би е преминал твърде успешно. Бил е прекалено добре подготвен, а германската армия е оказала по-слаба съпротива“, подчертава Календини. Въпреки това десантът в Прованс изиграва решаваща роля, твърди експертът. „Най-вече за Де Гол: можем да твърдим, че френските войски са освободили Франция. След унизителното поражение от 1940 г. гледката как френската армия освобождава националната територия доказва на цял свят, че Франция е способна да се сражава“. 55 000 убити За тази победа основна роля изиграва Африка. Всъщност точно на този континент се възстановява френската армия, разгромена през 1940 г. В месеците след десанта на англо-американските сили в Северна Африка през ноември 1942 г. Свободните френски сили (организация на френската съпротива), в която членуват много хора от колониите, се обединява с африканската армия (в Алжир, Тунис и Мароко), която допреди това е лоялна на колаборационисткия режим във Виши. Към тях се присъединяват и хора, избягали от Франция. Наречена „армия Б“ (преди да стане Първа армия), тя наброява близо 600 000 души в края на 1944 г. Две трети от войниците са от Северна Африка – сред тях има 176 000 „европейци“ и 233 000 „мюсюлмани“, както е било прието да се казва тогава. Армия Б играе основна роля в Прованс: на 15 август първите, които изкачват скалите на Кап Негр на средиземноморския бряг, са африканските батальони. На следващия ден армия Б дебаркира в Кавалер и именно тя освобождава Тулон и Марсилия след няколкодневна офанзива. Повечето войници за пръв път стъпват в метрополията. „Без империята си Франция щеше да е просто една освободена страна. Благодарение на империята си Франция е страна победителка“, казва депутатът от Гвиана Гастон Монервил в деня след победата срещу Германия. Цената е висока: от 1940 до 1945 г. са убити 55 000 африкански войници. Въпреки това африканските войници са третирани по-неблагоприятно от братята си по оръжие. През 1959 г. в момента на деколонизацията с указ е замразен размерът на пенсиите, изплащани на служилите във френската армия граждани на бившите колонии. През 2002 г. френското правителство частично започва да преизчислява размера на пенсиите, но те си остават по-ниски от тези на френските бойци. Необходими са още осем години, за да се изравнят. За да бъде изразено уважение към тези „африканци“, на празненствата по случай 75 години от десанта в Прованс (които ще бъдат преминат утре под егидата на френския президент Еманюел Макрон) бяха поканени президентът на Кот Д’Ивоар и гвинейският президент Алфа Конде. Церемониите ще се състоят в националния некропол в Булурис на средиземноморския бряг – лобно място на 464 бойци от Първа армия. По БТА

Свят – Източник: mediapool.bg

Свързани новини

Затрупани хора след силно земетресение в Турция

Politic

Далай Лама съветва Русия да се присъедини към ЕС

Politic

Протест в Москва въпреки освобождаването на Голунов; близо 100 арестувани

Politic

Публикувай коментар

* Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически.