Свят

Британският печат: Борис Джонсън е човекът „уволнил“ посланик Ким Дарък

Въпреки твърдо изразената подкрепа лично на премиерката Тереза Мей и на външния министър Джереми Хънт, посланикът на Великобритания във Вашингтон Ким Дарък подаде оставка. Според част от британския печат истинската причина за оставката на Дарък са увъртанията на вероятния бъдещ британски премиер Борис Джонсън. Той отказа да изрази ясна подкрепа за дипломата, въпреки че получи шанс да направи това в телевизионния си дуел със своя съперник за лидерския пост в управляващата Консервативна партия и за следващ премиер Джереми Хънт. Вестниците пишат още, че поведението на Джонсън е предизвикало възмущение в британското външно министерство, както и в парламента в Лондон. Прокрадва се дори подозрението, че самият той е предал поверителните материали, изтекли в пресата. Дипломатическият скандал между Вашингтон и Лондон избухна след изтичането на поверителните доклади на британския посланик в САЩ до неговото правителство, в което той изразява твърде неласкаво, меко казано, отношение към президента Доналд Тръмп. Последваха още по-недипломатични характеристики за Дарък от президента на страната домакин, при което Тръмп каза, че вече няма да работи с него. Вестник „Гардиън“ отбелязва, че според заместник-външния министър Алън Дънкан, Джонсън шест пъти е отказал да подкрепи посланика, с което „го хвърли на кучетата“. Вестникът, цитиран от БТА, е научил, че Дарък е стигнал до извода, че не може да остане на поста си във Вашингтон, именно след като е гледал тв дебата на претендентите за лидер на торите, по време на който Джонсън многократно е избягвал въпроса дали ще уволни посланика, ако стане премиер. Посланикът споделил пред приятел, който после разказал на „Гардиън“, че Джонсън просто не му оставил друга възможност, освен да се оттегли, тъй като не можел повече да играе ролята на посредник между Вашингтон и Лондон. Това, отбелязва всекидневникът, поставило Даунинг стрийт в толкова неудобно положение, че Тереза Мей възнамерявала да назначи нов посланик в последната седмица на премиерството си – очаква се Джонсън да победи Хънт във вътрешнопартийния вот и да заеме мястото й до края на месеца. Подобно решение би било в пълен разрез с нормалната практика подобни назначения да се оставят на очаквания нов лидер. Но не само сегашното правителство, но и много видни консервативни депутати били сериозно разтревожени, че Джонсън ще направи много неподходящо назначение на мястото на Дарък, което да задоволи Тръмп. Те се присъединили към острите критики срещу претендента за премиер и определяли поведението му като „неуместно и пренебрежително“. В момента във Форин офис и в парламента цари шок и възмущение не само срещу човека, чието дело е изтичането на поверителните документи (те били предадени на журналистка, известна привърженичка на Брекзит), не само срещу Тръмп за обидните му квалификации за посланика, но най-вече срещу Борис Джонсън, пише „Гардиън“. „Колкото и съжаления да чуваме сега от Джонсън и колкото и той да обвинява човека, през когото са изтекли грамите, Форин офис знае, че той е човекът, практически уволнил Дарък, и дори смятат, че той е изпълнил нареждане на Тръмп“, пише вестникът. А един от видните коментатори на „Индипендънт“ Шон О’Грейди, директно изказва подозрение, че самият Джонсън е предал въпросните поверителни материали на някого, който после ги е предал на въпросната журналистка Изабел Оукшот. Заговорът на поддръжниците на Брекзит, който дърпа конците на хора като Найджъл Фараж, може да е доста по-дълбок, отбелязва коментаторът. Оставката на посланика, добавя „Гардиън“ означава, че злостният „лийкър (човекът, осъществил изтичането на информацията в медиите) е постигнал своето. От самото начало бе ясно, че политическата цел е било отстраняването на Дарък, за да бъде заменен от истински „брекзитър“ от типа, който Фараж (а сега очевидно и Джонсън) смятат , че ще е необходим, за да се извлече максимална политическа и икономическа изгода от Брекзит. Решението на Джонсън да не защити посланика бе преднамерен акт на саботаж, пише „Гардиън“. Той предпочете да го предаде, защото смята отношенията си с Тръмп от ключово значение за успеха на Брекзит и просто не можеше да си позволи да започне премиерството си с конфликт със САЩ заради посланик, към когото и без това не изпитваше симпатия. Залагайки всичките си козове на Тръмп и тръгвайки към „твърд Брекзит“, смятан за възможен от президента на САЩ, Джонсън явно се надява на едно бързо и великодушно споразумение със САЩ за свободна търговия. Според вестника последните дни са показали, че Джонсън е готов да отиде на много по-сервилни жестове към Тръмп. В Белия дом дори били големи оптимисти, че той ще последва мисленето на американския президент по такива теми, като Иран, „Хуавей“ и Израел. Коментаторът на „Гардиън“ Мартин Кетъл продължава тезата, като вижда „красноречиви свидетелства“, че „аферата Дарък не е само дипломатическа буря, а и екзистенциално предизвикателство към цялата британска външна политика“. Според него през последните три години всички британски министри от Мей надолу са се опитвали да гледат на Тръмп като на „временна трудност“ в приятелските връзки, надявайки се, че „специалните отношения“ с Вашингтон и взаимните интереси със САЩ ще устоят на бурята на тръмпизма, а след като Тръмп си отиде, ще натиснат бутона за „рестарт“ и нещата бързо ще се върнат на мястото си. Твърде много неща обаче се променят на много фронтове, пише коментаторът на „Гардиън“. Тръмпизмът може да не се окаже временно явление. Тръмп може да бъде преизбран догодина. Онова, което стои в основата на тръмпизма под формата на популистки национализъм и презрение към другите страни, съюзи и споразумения, е доста по-дълбоко както в САЩ, така и в „брекзитърска“ Великобритания. Ако Джонсън, или който и да е друг лидер „брекзитър“, постигне своето, Великобритания може още веднъж да прегърне САЩ. Но Америка, която те ще прегърнат, няма да бъде отворената към света република на президентите от Айзенхауер до Обама, а интровертна страна, смятаща се за изключителна, която се стреми да разруши всичко в световния ред. В един такъв свят Великобритания рискува да стане васал на една капризна държава, изповядваща унилатерализъм. Тогава Джонсън (или неговият наследник) ще се окаже британската Кари Лам (администраторката на Хонконг – бел.ред.) на вашингтонския Си Цзинпин (президентът на китай – бел. ред.), отбелязва коментаторът. „Живеем в съвсем нов свят, без прецеденти. Следвоенната британска вяра, че ние сме уникален мост между Европа и САЩ е по-разклатена от всякога. Брекзитърите са на път да сринат единия край на този мост. Тръмп е също толкова решен да взриви другия“, заключава „Гардиън“.

Свят – Източник: mediapool.bg

Свързани новини

Иранската Революционна гвардия задържала чуждестранен петролен танкер

Politic

Писателят Недялко Славов пред Фрог: Реката спира пред този, с когото може да говори

Politic

Борисов към сръбския премиер: ”Нищо не съм рекъл”

Politic

Публикувай коментар

* Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически.